Коледа наближава. Време, в което се събираме с близките си хора, украсяваме, подаряваме… време, което обичаме. Искаме да ви споделим няколко коледни истории.

Първата ще разкаже Емо.

От това да вярваш в дядо Коледа към това да бъдеш дядо Коледа

Не помня точно на колко години бях, когато едно от децата в квартала, ми каза, че дядо Коледа не съществува. Да, ама не – как тогава всяка година подаръците се появяваха под елхата по мистериозен начин. Нямаше как да повярвам с лека ръка на такова чудовищно твърдение, но определено станах по-мнителен.

Когато Коледа наближи съвсем, прерових къщата и ги намерих – подаръците! Изправих се срещу майка ми и поисках обяснение. Не знам какви аргументи успя да използва, но приех, че съм се заблудил. Когато обаче, под елхата намерих тези същите подаръци, спрях да вярвам в дядо Коледа… засега.

Повече от десетилетие по-късно, бях се прибрал след 2 години живот във Франция. Бях студент. Опитвах се да си докарвам и някакви пари с различни дейности. Един ден баща ми ми каза, че в Халите си търсят дядо Коледа, който да прави снимки с децата по празниците. Миналогодишният бил много несериозен. Ние имахме костюм. Тогава имаше и фотомагазин в Халите, където лесно можехме да вадим снимките на хартия.

Договорих се с управата на Халите и на 21 години аз станах дядо Коледа.

Все още подозирам, че баща ми е истинският дядо Коледа и неслучайно ме подтикна към тази работа.

Виждате наша снимка от една Коледа няколко години по-късно. Предполагам, че разбирате съмненията ми 🙂

Хо, хо, хо

Има някаква магия да се преобразиш като дядо Коледа в тази част от годината.

Тогава, през 2005 година, беше рядкост да видиш дядо Коледа. Нямаше го във всеки мол. Не беше и толкова успешно рекламно лице. Това правеше дядо Коледа в Халите, т.е. едно 21 годишно момче, много истински.

Харесваше ми да изваждам минувачите от техния унес, затънали в задачи и сиви мисли. Едно „Хо хо хо“ с максимално мощен глас ги спираше и почти винаги след това следваше усмивка. Тогава усещах най-ясно силата на този приказен образ. На идеята, че всеки добър човек заслужава мечтаните от него подаръци и има някой, който се грижи за тази работа.

По-възрастните, често ми казваха – „Много си млад, дядо Коледа“. Неизменно отговарях – „Млад, но брадат“.

Дядо Коледа живее най-вече във вярата на децата. Няма чувство като това непознато дете да се затича към теб ухилено до уши, да се хвърли в прегръдката ти и да ти каже „Обичам те, дядо Коледа“.

Получавах много писма, чувах много стихчета и песнички. Правехме и снимки със стотици деца.

Имаше и такива, които се съмняваха. Имаше и такива, които плачеха. Тийнейджърите обикновено се хилеха глупаво или правеха опит да ми дръпнат брадата.

Веднъж при мен дойде едно момиченце. Застана с тъга в погледа до мен и ми каза: „Аз знам истината. Мама ми каза.“

За жалост, нямам нито една снимка от този период. Снимахме на конвейр. Всички снимки се вадеха на момента на хартия и после ги триехме.

Втората година като дядо Коледа, ми дойде гениалната идея да направя сайт на дядо Коледа. Освен снимките в Халите, хората ни канеха по домовете си, на частни партита и по друг поводи. Сайтът ми се стори добра идея, за да си направим малко реклама. Пуснахме го и изпратих писмо до всички водещи телевизии. Беше озаглаваено „От прес центъра на дядо Коледа“, а вътре разказвах как вече има сайт, в който децата могат да изпратят писмата си до дядо Коледа. Тайният замисъл беше, че освен функцията да изпратиш писмо, на сайта имаше и телефон, на който можеш да звъннеш и да поканиш дядо Коледа вкъщи… моят телефон. Дори не подозирах в какво се забърквам.

www.dqdokoleda.com

От БТВ се отзоваха на моето писмо. На 21-ви декември вечерта, в централната новинарска емисия, излъчиха репортаж по темата. Минута и половина на екрана на най-гледаната телевизия, в най-гледаното време, стоеше сайтът.

В следващия половин час получихме над 25 000 писма. Двадесет и пет хи-ля-ди… никога не си бях представял подобно нещо.

След малко телефонът започна да звъни. Нямаше запитвания за домашни посещения или частни партита. Имаше разговори от този тип:

– Дядо Коледа, това ти ли си?
– Да, моето дете!
– Мамо, мамо, наистина е той! Искам кукла и къща и….

Получавах средно между 100 и 150 обаждания на ден. Само едно от тях отговаряше на моя замисъл. Всички други бяха от деца, които искаха да си поговорят с дядо Коледа. Имаше смях, радостни писъци и много, много желания. Имаше деца, които всеки ден проверяваха дали съм си записал тяхното желание и дали джуджетата работят по изпълнението му.

Може би най-любимият ми разговор е следният.

Вдигам телефона и детски глас изстрелва, без дори да си поеме дъх:

– Дядо Коледа, обаждам се, за да ти кажа, че с моите родители се преместихме от Варна в малкото китно градче Павел Баня. Сега живеем в къща. Като влизаш през комина, ще ти се наложи да минеш през локалното парно… ама нищо!

След малко пак се звъни. Същият глас:

– Дядо Коледа, ти наистина ли знаеш всички езици.
– Да, за да мога да си общувам с всички деца по света.
– Уаааааууууу… колко ли дълго си ги учил!? А ти алергичен ли си към мляко?
– Не.
– Добре. Ще ти оставя мляко и курабийки до елхата. Чао!

След това, поне три години, деца продължаваха да звънят на телефона на дядо Коледа. Най-фрапиращо беше, когато август месец лежа на плажа и отговоря на обаждане от непознат номер, а отсреща чуя:

– Ало, дядо Коледа ли е?

Признавам си, че в тези ситуации не успявах да реагирам и просто затварях.

След първите два сезона, започнах да ангажирам други хора, които да влизат в ролята на дядо Коледа, а аз организирах и снимах. Това продължи 11 години. Натрупахме хиляди истории и куриозни случки, но за тях може би някой друг път.

Най-важното, което научих от всичко това е, че дядо Коледа съществува. Той не е задължително белобрад старец, който ще се промъкне през комина ви, за да ви остави подарък, ако сте слушкали. Той е една прекрасна идея, че всеки добър човек е достоен за „подарък“. Той е в магията, в споделянето, в усмивките. Той е в спомените, които създаваме и споделяме.

От няколко години не снимам дядо Коледа, но това време се изпълни с нови прекрасни традиции и инициативи изпълнени с късче любов. Нека те да останат за следващата ни коледна история.


Ако искате да създадем заедно част от вашите прекрасни спомени, направете си фотосесия като се възполвате от нашите специални предложения

Related Images: